Играта е основното занимание на детето от предучилищна възраст. Чрез нея то опознава заобикалящия го свят и се подготвя за своите бъдещи дейности. Учи се да изпълнява роли и да спазва правила.

Детето обича да имитира възрастните и да се превъплъщава в различни техни образи. Няма момиченце, което да не е обличало тайно най-красивата рокля на майка си, да не се издокарвало с нейните бижута и да не си е играло на “дама”. Няма момченце, което, въоръжено със своите пистолети-играчки, да не е играло героят-победител от приказките или филмите.

Когато детето играе, то живее в свой собствен, прекрасен и вълнуващ свят. Този свят обаче не е откъснат от реалния – в играта детето го отразява по свой си начин и малко откъслечно, но вярно и подробно. За това не се изненадвайте, ако го чуете да говори по телефона-играчка с вашата интонация и вашите думи. Или ако го видите да имитира вашия маниер на посрещане на гости в куклената си къща…

Освен това, играта е чудесно средство за намиране на приятели. Макар че детето може преспокойно да си играе и с въображаем партньор, винаги е по-забавно, когато имаш весела компания.

Играта не е задължение и не е свързана непременно с постигането на някакъв резултат – детето играе, заради удоволствието от самата игра. На всичкото отгоре, тя е полезна – спомага за физическия му растеж, за развитието на наблюдателността и вниманието, на мисленето и въображението, на паметта  и волята, на творчеството и интелекта.

Помислете си за това следващия път, когато детето отговори на въпроса ви “Какво правиш?” с “Играя си.” Може би има какво да научите от детската игра.

Статията е предоставена с любезното съдействие на Олга Иванова Георгиева – автор, откъси от книгата „Моето дете отива на детска градина“, Издателска къща “ТАРА”