На 5 месеца вашето дете започва да хваща предмети – не само когато вие ги поставите в ръката му, но и когато ги вижда и може само да ги докосне с ръка. Това, както пише проф. Генчо Пирьов, е ранният контакт на детето с играчката.
Към края на първата година детето става по-сръчно. То вече може да ходи и започва “опасният” период на обикалянето из къщата, пипането и разглеждането на всичко, което се изпречи пред погледа му.
Към втората година играта с топка става любима на детето – отначало то я търкаля по пода, а след това се научава да я хваща и подава. Детето вече има около 30-40 думи в речника си и започва да разговаря с куклите и плюшеното мече, да разглежда с особен интерес книжките с картинки.
През третата година се наблюдава преход от предметната игра към сюжетно – ролевата – детето прави къща от кубчета за куклата и играе на “майка” или на “Чичо Доктор”. Оформят се сюжет и роли, които детето често заимства от живота на възрастните.
През четвъртата година сюжетно-ролевата игра е най-важна в живота на детето. Тя може да продължава с дни, докато сюжетът представлява интерес за него и докато има нещо неизвестно. Детето започва да се справя все по-добре с пъзелите, кубчетата с картинки, със строителите и мозайките. Често конструктивната игра създава “декора” за сюжетно-ролевата. Правят се първите опити за игра-драматизация и куклен театър. Включват се и елементи на трудова дейност – дрехите на куклата трябва да се изперат, къщата трябва да се подреди. Говорът се усъвършенства и детето започва да води все по-богат разговор с партньора – истински или въображаем.
През четвъртата и през следващите години на предучилищната възраст сюжетите и ролите се усложняват. Появяват се и игрите с правила. Правилата отначало са включени в сюжета, а по-късно стават специални и се установяват предварително. Картите или доминото първоначално служат само за построяване на къща, а топката – за предметна игра. Постепенно детето осъзнава, че с тях може да се играе и по друг, по-интересен начин – с правила.
Игрите с правила могат да бъдат подвижни, забавни игри при седящо положение и дидактични игри, чрез които детето усвоява различни знания и умения.
Статията е предоставена с любезното съдействие на Олга Иванова Георгиева – автор, откъси от книгата „Моето дете отива на детска градина“, Издателска къща “ТАРА”