Детските лъжи

Детските лъжи

„Не съм изял бонбоните“, твърди вашето дете с изцапана с шоколад уста. За счупената ваза е виновна котката, а рибките са разсипали захарницата….

Децата лъжат, при това го правят съвсем естествено, още на 3 годинки. Разказват екстравагантни истории, за да избегнат наказание, да получат нещо или просто да си разнообразят живота.

Какво да правим, ако детето лъже? Първо трябва да се опитаме да разберем защо го прави, без да му се сърдим.

Въображението не е лъжа

Важно е да разграничаваме богатото въображение на децата, което ражда какви ли не истории и умишленото изкривяване на истината с цел прикриване или постигане на дадена цел.

На три годишна възраст децата трудно различават фантазиите от реалността. Те си вярват, че са принцеси, пирати и динозаври, разговарят с играчките си и пият въображаем чай.

Това е времето на фантазиите и един от най-сладките периоди в живота.

Колкото повече детето расте, толкова повече разбира как да разграничава истината от измислицата. И все пак продължава да си фантазира, защото това му доставя удоволствие.

Освен това така детето развива езика си, научава се да разказва това, което вижда, което си представя, което чувства. Постепенно детето разбира и че думите могат да са лъжливи.

Истинските лъжи

Има много причини, заради които едно дете може да лъже и има много начини да се реагира на тази детска лъжа.

Лъже, за да впечатли другите. Детето може да разкаже на приятелите си, че живее в замък, иглу или Ноев ковчег, за да се „направи на интересно“ пред приятелчетата си, да се почувства значимо и да привлече вниманието върху себе си.

Как да реагираме? Дайте му увереност в самия него, като му помогнете да разбере, че е интересен с това, което прави, с това, което е. Обяснете му, че децата няма да го обичат повече, защото има динозавър под леглото, а защото е добър приятел.

Удобен момент е да му покажете, че да се лъже е лошо и че истината винаги излиза наяве – така или иначе под леглото няма динозавър и всеки може да види това.

Лъже, за да избегне наказание

Детето знае много добре, че е изяло бонбоните самичко. Но го е страх, че ще му се карате, за това си измисля – за да се предпази.

Как да реагираме? Не избухвайте и не го наказвайте тежко, защото така ще го стимулирате да лъже още по-умело следващия път. Обяснете му защо сте ядосани, в какво е сбъркало и защо не трябва да прави така.

Когато си признае за някоя лудория, благодарете му за искреността. Така то ще се научи, че честността е хубаво качество и че е нормално човек да греши.

Лъже, за да получи нещо

Това се случва често с деца на разведени родители, но не само. Детето обикновено казва пред единия родител, че другият му е разрешил да направи нещо.

Как да реагираме? Кажете му, че една такава лъжа може да мине един път, но не повече, че е много лесно да се провери дали татко/мама наистина са разрешили да се прави това и че лъжата рано или късно излиза наяве.

Може да му разкажете и приказката за лъжливото овчарче, което се шегувало, че вълк напада стадото, само за да види как селяните тичат към кошарата, но когато наистина дошъл вълк, никой не му се притекъл на помощ, защото решили, че то отново не казва истината.

Детето лъже, за да не нарани

Това е единствената категория лъжи, която родителите одобряват – т.нар благородна лъжа. Получава подарък, който не му харесва? Заради благоприличието и доброто възпитание то все пак трябва да благодари за подаръка и да каже, че е много хубав.

Как да постъпите? Изчакайте детето да стане поне на 7-8 години, преди да му обясните точно какво е благородна лъжа.

Преди това го учете на обноски, но без да навлизате в дълбините на социалното общуване.

И много внимавайте да не го лъжете самите вие. И тук, както за всичко останало, най-важен е личният пример.

Contact us