Цветове и форми

Цветове и форми

Не учете малчугана да рисува

Ако родителите натрапват готови модели за подражание, те издигат психологически бариери пред развитието на творческите умения. На каква възраст хлапето може да се научи да рисува така, че родителите да оценят, че неговата “творба” съответства на естетическите модели на света около него, и така, че околните да разберат какво точно е нарисувано (без да се нуждаят от разяснение!)?

Психолозите отделят няколко етапа в развитието на детската рисунка и един от най-забавните за малчугана и най-непонятният за възрастните е доизобразителният период.

Именно през този период той трябва да бъде оставен на свобода да рисува каквото, колкото и както на него му харесва. Доизобразителният етап започва около втората година на хлапето и характеризира интелектуалните открития, че моливът, четката с боичка на нея или просто собственият нацапан пръст, ако се движи по някаква повърхност (пък било то и тапета в хола) оставя много интересни следи. Започват първите хаотични движения със средствата за рисуване по всяка повърхност, която е под ръка на малкия художник. Те силно привличат хлапето, по простата причина, че му носят удоволствие от самото движение. Както си рисува върху белия лист, детето може да се обърне настрани и по мокета, паркета, тапета … с радост да продължи творбата.

Не крещете на малчугана за нацапаните (разбирай нарисувани, освежени, декорирани) столове, маси и т.н. (т.е. всичко, нищо не е застраховано), за да не развалите удоволствието от тези първи опити. Не се сърдете и за разхвърляните моливи и пастели, а по-скоро съдействайте на творческия процес като му осигурите специално място за работа. В топлите дни оставете хлапето да рисува навън, дори и по себе си (всъщност това е неизбежно). Когато е на двора или в градината, много по-лесно ще почистите творческия му хаос, а и самия творец. Достатъчна е една баня със слънчева вода.

Втората степен на доизобразителния стадий започва след около половин година, ако не “вържете” творческата му фантазия и самочувствие още на първия етап, разбира се. Тогава развитието на рисувателните способности се отлага на по-късен етап

Сега в малчугана се появява способността да установява зрителен контрол над своите движения. Той познава зрително това, което прави ръчичката му. За възрастните произведенията на бъдещия художник все още си остават хаотични драсканици, но за хлапето в това време достигането на зрително-моторна координация е огромно постижение и неговият ентусиазъм нараства неколкократно. Не се плашете, рисуването ще бъде една от основните му дейности чак до 10-11 годишна възраст.

Следващият етап, в който детето навлиза след 6 до 12 месеца след началото на предходния, бележи нова стъпка. Малчуганът прави изключителното откритие – оказва се, че белият лист хартия, върху който работи, има край. Хлапето започва да отчита наличието на граници и да контролира своето игрово поведение върху листа. Какво следва ли? Интелектуален полет. Детето ще започне да интерпретира своите “драсканици”. То ще се усеща всемогъщо, а на вас ще иска да обяснява какво виждате на рисунката. То може да нарисува всичко, каквото си поиска: себе си на колело, “мама, отива на работа”, “татко кара кола”. Стадият на интерпретация настъпва на две и половина – три годишна възраст. Ако в този период натрапвате свои образци на “правилно” рисуване, това може да се отрази пагубно на развитието на увереността му в себе си. Да се пречи на опита му да създаде собствена картина на света, означава да се пречи за формиране на представата за неговото място в заобикалящия свят.

 

Много деца обичат да разговарят с възрастните, когато рисуват. Съществува и една група малки художници, които в самозабрава и в пълно усамотение могат да рисуват. Не пречете с въпроси на малчугана да работи, след като приключи той сам ще ви потърси за да оцените с възхищение колко е добър. Възрастният е нужен на хлапето единствено като добър и разбиращ слушател. Преходът от нагледно-действено мислене към образното се съпровожда с назоваването на героите, видими единствено от хлапето. За доброто развитие на комуникативните му умения е необходим възрастен, способен да помага в играта с листа и боите. Много хлапета се отнасят болезнено към нахлуването на родителите в създадения от тях свят, затова е по-добре татковците и майките просто да се поинтересуват кой е на картинката и кой не е, а не да се опитват да показват как се рисува това правилно, ако детето не ги моли за това.

 

Как играейки хлапето ще научи цветовете?

Сред малчуганите се срещат такива, които много повече в сравнение с другите деца на тяхна възраст, се впечатляват от цветовeте. Те се вглеждат доколко жълтият или синият цвят присъстват в дрехите им за деня, дали любимите им чорапи са “крещящо“ електриково зелени, а пакетчето с “мокри” салфетки е в тъмно лилаво. Тази категория малчугани са бодри и пъргави, а по-късно, когато пораснат стават контактни, живи, склонни да споделят – обобщават експертите.

Срещат се също и такива хлапета, които се интересуват предимно от външната форма на предмета. Те се вглеждат в правилния овал на топките за игра и в техните размери. Интересуват се от това доколко топките могат да се търкулнат под мебелите или не могат да се скрият в някоя много тайна дупка. Вниманието им е привлечено от формата на кубчетата и хилядите възможности да се комбинират различните елементи в конструкторите. За тази категория малчугани цветът не е  толкова съществен, затова те не научават имената на цветовете толкова бързо, колкото на родителите им се иска.

 

Обявете “червена седмица”

– Това означава, че през тази седмица на малкия трябва да се показват само предмети с червен цвят, на които той ще обръща засилено внимание. При покупки, на разходка, вкъщи и навсякъде майката (или възрастния човек, който се грижи за него) трябва между другото да го насочва: “погледни там, онази спряла кола е червена”, “това момче има червен велосипед”, “днес да обуем червените чорапи” и така нататък.

– Когато детето свикне с цвета, става по-подходяща играта: “Я да видим кой пръв ще забележи нещо червено?”. И тогава родител и дете (а защо не и по-голямо братче или сестриче) се оглеждат наоколо за подходящ пример с червен цвят. Е, ако хлапето допусне грешка, определяйки за червено нещо с зелен или жълт цвят, то любезно му обяснете, че не е видяло правилно. Посочете предмет с търсения цвят.

– Играйте на “Виждам нещо, което ти не виждаш, и то е червено”. При тази игра, играещият трябва да изброява всички предмети наоколо със съответния цвят, докато открие верния. После той сам определя следващия търсен предмет.

– Направете си карти за игра: оцветете от едната страна големи картончета и играйте на домино с тях. Или пък: обърнете всичките карти с лицето надолу и започнете да обръщате картите една по една в пълно мълчание. Когато откриете червена карта, играчите високо да извикат “червено!” Шумните игри впечатляват малките деца, а напрежението от играта се повишава, когато участват и други деца. Когато играта му омръзне, променяйте условието и наградите след нея.

– След това въведете “синя седмица”. Децата са изключителни същества, много скоро ще се удивите, че не се нуждаете от “жълта” или “зелена седмица”. Детето само ще разпитва за другите цветове и имената им. Непрекъснатият и целенасочен контакт ще предизвика нещо като фаза на “цветовите впечатления и усещания” и малчуганът неусетно ще научи имената на цветовете.

Статията е предоставена с любезното съдействие на Весна Ризова – автор, откъси от книгата „Тайната на щастливото детство“,  Издателска къща “ТАРА”.

Contact us